
ПОКЛОН ПРЕД ПАМЕТТА НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ!
"Ще имаме едно знаме, на което ще пише "Свята и чиста република."
ПОКЛОН ПРЕД ПАМЕТТА НА ЛЕВСКИ! Снимков материал от изявите на нашите ученици! Учениците получиха грамоти от Общинската администрация град Исперих за достойно представяне на конкурса, посветен на Левски. Бяха раздадени и грамоти от ОУ ,,Христо Ботев " село Китанчево.
Роден в Карлово на 18 юли 1837 г. в семейството на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова, Васил Иванов Кунчев има двама братя (Христо и Петър) и две сестри (Ана и Марийка). Първоначално учи в килийното училище в родния си град и в местното взаимно училище. Когато е на 14 години баща му умира след дълго боледуване и на следващата година (1852 г.) грижите за него поема вуйчо му Василий Караиванов (архимандрит Василий), таксидиот на Хилендарския манастир в Карлово и Стара Загора.
През 1862 г. заминава за Сърбия и взема участие в Първата българска легия на Раковски в Белград. Там заради ловкост и храброст получава прозвището Левски (според легендата е направил лъвски скок по време на военни упражнения). След разпускането на легията се присъединява към четата на дядо Ильо войвода. През 1863 г. заминава за Румъния и след кратък престой се завръща в България. През пролетта на 1864 г., навръх Великден в Сопот, в присъствието на най-близките си приятели сам отрязва дългите си монашески коси.
От този момент той става Васил Левски - мирският дякон (служител, помощник) на свободата.
Ала Дяконът на свободата е предаден през зимата на 1872 г. Заловен в Къкринското ханче до Ловеч, Левски е отведен, съден и обесен в София, на метри от мястото, където днес се издига неговият паметник. Паметникът на Васил Левски е тържествено открит на 22 октомври 1895 г. Решението за изграждането му е взето още на 6 август 1878 г.
Васил Левски е вечният морален критерий на поколения българи от Освобождението до днес. Защото след смъртта си Левски възкръсва в народната памет.
“Народната работа стои над всичко.”
“Нашата работа зависи от нашите собствени усилия.”
„Времето е в нас и ние сме във времето - то нас обръща и ние него обръщаме.“
“Ако спечеля, печеля за цял народ – ако загубя, губя само мене си”.
“Ще имаме едно знаме, на което ще пише: “Свята и чиста република”.
Това са само някои от мислите, въплътени в действия, на Апостола на свободата, на революционера, проповядващ идеята за разбирателство с всички народи.
Всяка година на 18 и 19 февруари, се покланяме пред Паметника на Васил Левски в София. Поднесените цветя са толкова много, че почти достигат високия лик на националния герой на България.
Обесването на Васил Левски
О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш?
Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.
Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.
Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.
Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.
Обесването на Васил Левски - последната песен на Ботев, 1876 г.